@yield('sub_title')BezBroker ® - Недвижими Имоти @yield('post_title')
5 култови софийски находки

Разходка из златна София

Разхождайки се из столицата, почти всеки турист би отбелязал, че тя притежава особен чар, събрала на едно място ултрамодерни високи стъклени сгради, кокетни старовремски къщи и здания, в чийто строеж бележити архитекти са оставили душата си. Има дни, в които решавам да бъда градски пътешественик, обличам красиви дрехи, обувам удобни обувки и поемам из дебрите на София. Това е нашият ритуал, връзката ми с града, която датира откакто се помня. Без посока, без никаква идея за крайна дестинация, потъвам в ролята на човек, пристигащ от далеч и жаден за красота, естетика и истории. Каня те с мен – ще ти представя 5 от най-култовите софийски сгради. Всички те се намират в центъра, никак не е умишлено, но районът прилича на мина със златни находища и на където и да се обърнеш, ще срещнеш нещо забележително.

Женското лице на ул. „Шипка“


Първата ни спирка е на известната ул. „Шипка“, където са накацали като наконтени дами, седнали за почивка от безкрайни танци, монументални за София сгради. На ъгъла на „Шипка“ и „Васил Априлов“ се издига силуетът на дома на талантливия арх. Георги Фингов. Сградата е издържана в стила на рационалния сецесион. Скулпторът Андрей Николов извайва сурово женско лице на порталната колона, което някои свързват с масонството и образа на гностичната София заради принадлежността на Фингов към българската ложа на „свободните зидари”.

„В тази къща вложих всичкото си изкуство… Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща”, споделя в дневника си арх. Фингов.

„Дворцовият“ дом срещу Народно събрание


Вървим нагоре по улицата, за да се озовем пред къщата на д-р Димитър Моллов на пл. „Народно събрание“ №11. Построен през 1909 г. от известния български архитект Никола Лазаров (създал и къщите близнаци на Оборище), този дом е още един образец на сецесиона в София. Сградата е създадена за кмета на София, Димитър Моллов, а в нея е живял и синът му – министърът на финансите Владимир Моллов. Зданието впечатлява с внушителна фасада от френски дворцов тип, притежава забележителен извит еркер с купол с красиви сецесион орнаменти по него и метална козирка на балкона над него. Сградата е силно засегната от бомбардировките по време на войната. Изящно оформеният мансарден етаж и куполът не са възстановени при реставрацията от 1945 г.

Изкуство във Военния клуб


Само няколко крачки по жълтите павета по-нагоре и пред нас се разкрива великолепието на Централния военен клуб, който е построен на терен, където се издигала турска кавалерийска казарма. При нейното разрушаване са открити крепостна стена, глинени тръби, надписи с тракийски имена и без да бъдат проучени, мястото е изравнено и върху него се построява здрава каменна сграда. Идеята за построяването на такъв клуб е вълнувало българското офицерство още след освобождението на България. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. по проект на арх. Антонин Колар в стил неоренесанс, сградата е завършена цялостно от арх. Никола Лазаров и арх. Фридрих Грюнангер през 1907 г. Във Военния клуб се е положило началото на българските театър и оперно дело. Твърди се, че княз Александър I Батенберг често посещавал културните прояви.

Митология на Софийската банка


След тази „царска“ среща, правим десен завой по ул. „Раковска“, още един и се озоваваме на ул. „Московска“ 19, където от далеч се забелязва митологичната зелена осанка на Софийска банка. Сградата е построена през 1914 г. и е шедьовър на сецесиона в българската архитектура, дело на големите български архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков в периода 1912-1914 г. Обявена е за архитектурно-художествен паметник на културата през 1978 г. Впечатляваща е фигурата на бог Меркурий – бог на търговията, обмена и комуникациите, а неин автор е Марин Василев, един от основателите на българската нова скулптура и първият, създал декоративна украса върху обществена сграда. Символично замислената архитектурна украса на сградата представят банката едновременно като трезор и храм.

„Лъвският“ скок на арх. Овчаров

Завършваме това градско пътешествие, връщайки се към сърцето на столицата в тихата уличка „Славянска“ 5, където подава „лъвска“ глава кооперацията, дело на арх. Георги Овчаров. Минавайки покрай нея, не е трудно човек да забележи, че тя е различна, нестандартна и отличаваща се от останалите наоколо. Монолитният й вид, изчистен от излишни декоративни елементи, придава на дома спартански семпла красота и баланс. Над южния вход откъм ул. „Славянска” върху издадена напред бетонна конзола е поставена фигурата на лъвче с щит. Сходни черти се забелязват и в други две сгради, строени от този виден българин – къщата на Сирак Скитник в Лозенец и Биологическия факултет на СУ на Драган Цанков. Тази къща открай време  се нарича „Замъкът на архитект Овчаров”.

Автор: Александра Димитрова

Подобни публикации

Имотите по света

Има почти 8 милиарда души по света разхвърляни в 149 държави и 149 милиона квадратни километра. Живеем в различни часови и климатични зони, говорим различни езици и всички имаме свой уникален генетичен код, но събуждайки се всички виждаме едно и също слънце и небе.

26/08/2020

Вдъхваме живот с подръчни средства

Домът не е място – той е усещане, а създаването на приятна атмосфера зависи изцяло от нас. Днес ще ви предложим 3 идеи как с помощта на подръчни средства  да разнообразиш домът си.

06/08/2020

А1 регистрира ново силно тримесечие и ръст при всички основни показатели през третата четвърт на 2019 г.

Praesent commodo, risus sed maximus sodales, ex ante euismod elit, eu molestie turpis ante sit amet nisl.

26/10/2020

Благодарим Ви!

Вашата обява беше качена и очаква модерация!