Разходка из златна София

Разхождайки се из столицата, почти всеки турист би отбелязал, че тя притежава особен чар, събрала на едно място ултрамодерни високи стъклени сгради, кокетни старовремски къщи и здания, в чийто строеж бележити архитекти са оставили душата си. Има дни, в които решавам да бъда градски пътешественик, обличам красиви дрехи, обувам удобни обувки и поемам из дебрите на София. Това е нашият ритуал, връзката ми с града, която датира откакто се помня. Без посока, без никаква идея за крайна дестинация, потъвам в ролята на човек, пристигащ от далеч и жаден за красота, естетика и истории. Каня те с мен – ще ти представя 5 от най-култовите софийски сгради. Всички те се намират в центъра, никак не е умишлено, но районът прилича на мина със златни находища и на където и да се обърнеш, ще срещнеш нещо забележително.

Женското лице на ул. „Шипка“

Първата ни спирка е на известната ул. „Шипка“, където са накацали като наконтени дами, седнали за почивка от безкрайни танци, монументални за София сгради. На ъгъла на „Шипка“ и „Васил Априлов“ се издига силуетът на дома на талантливия арх. Георги Фингов. Сградата е издържана в стила на рационалния сецесион. Скулпторът Андрей Николов извайва сурово женско лице на порталната колона, което някои свързват с масонството и образа на гностичната София заради принадлежността на Фингов към българската ложа на „свободните зидари”.

„В тази къща вложих всичкото си изкуство… Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща”, споделя в дневника си арх. Фингов.

„Дворцовият“ дом срещу Народно събрание

Вървим нагоре по улицата, за да се озовем пред къщата на д-р Димитър Моллов на пл. „Народно събрание“ №11. Построен през 1909 г. от известния български архитект Никола Лазаров (създал и къщите близнаци на Оборище), този дом е още един образец на сецесиона в София. Сградата е създадена за кмета на София, Димитър Моллов, а в нея е живял и синът му – министърът на финансите Владимир Моллов. Зданието впечатлява с внушителна фасада от френски дворцов тип, притежава забележителен извит еркер с купол с красиви сецесион орнаменти по него и метална козирка на балкона над него. Сградата е силно засегната от бомбардировките по време на войната. Изящно оформеният мансарден етаж и куполът не са възстановени при реставрацията от 1945 г.

Изкуство във Военния клуб

Само няколко крачки по жълтите павета по-нагоре и пред нас се разкрива великолепието на Централния военен клуб, който е построен на терен, където се издигала турска кавалерийска казарма. При нейното разрушаване са открити крепостна стена, глинени тръби, надписи с тракийски имена и без да бъдат проучени, мястото е изравнено и върху него се построява здрава каменна сграда. Идеята за построяването на такъв клуб е вълнувало българското офицерство още след освобождението на България. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. по проект на арх. Антонин Колар в стил неоренесанс, сградата е завършена цялостно от арх. Никола Лазаров и арх. Фридрих Грюнангер през 1907 г. Във Военния клуб се е положило началото на българските театър и оперно дело. Твърди се, че княз Александър I Батенберг често посещавал културните прояви.

Митология на Софийската банка

След тази „царска“ среща, правим десен завой по ул. „Раковска“, още един и се озоваваме на ул. „Московска“ 19, където от далеч се забелязва митологичната зелена осанка на Софийска банка. Сградата е построена през 1914 г. и е шедьовър на сецесиона в българската архитектура, дело на големите български архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков в периода 1912-1914 г. Обявена е за архитектурно-художествен паметник на културата през 1978 г. Впечатляваща е фигурата на бог Меркурий – бог на търговията, обмена и комуникациите, а неин автор е Марин Василев, един от основателите на българската нова скулптура и първият, създал декоративна украса върху обществена сграда. Символично замислената архитектурна украса на сградата представят банката едновременно като трезор и храм.

„Лъвският“ скок на арх. Овчаров

Завършваме това градско пътешествие, връщайки се към сърцето на столицата в тихата уличка „Славянска“ 5, където подава „лъвска“ глава кооперацията, дело на арх. Георги Овчаров. Минавайки покрай нея, не е трудно човек да забележи, че тя е различна, нестандартна и отличаваща се от останалите наоколо. Монолитният й вид, изчистен от излишни декоративни елементи, придава на дома спартански семпла красота и баланс. Над южния вход откъм ул. „Славянска” върху издадена напред бетонна конзола е поставена фигурата на лъвче с щит. Сходни черти се забелязват и в други две сгради, строени от този виден българин – къщата на Сирак Скитник в Лозенец и Биологическия факултет на СУ на Драган Цанков. Тази къща открай време  се нарича „Замъкът на архитект Овчаров”.

Автор: Александра Димитрова